„АПРЕЛЬСКОЕ”
Игорь Аронович Бяльский (р. 1949 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АПРИЛСКО
Аз за себе си казах, сега – мойте речи за Бога.
Да, религията за народа е опиум, зная.
В по-предишна страна, май в четвърти клас, в класната стая
декламирах аз атеистичните си монолози.
И показвах албуми с портрети на Бруно и Браге,
за човекоподобни горили разказвах дори...
Дядо хич не се сърдеше, с марки добри ме дари
и за вихри враждебни ми пееше в наште игри.
Не отидох на гроба му, времето дядо ми скри.
Вместо туй над проекта си дипломен дълго залягах.
Няма Бог. Не че пречил би той на добрия човек.
За безсмъртие мислех, от мама загатнато в детство –
казват, имало хапчета, гълташ и жив си вовек...
И за общото разоръжаване имало лек –
аз и сам бих погълнал без срам чудодейното средство.
Ала хапчета няма. И няма да изобретят.
Има кубче на Рубик, кипежи и всякакъв смут.
В телевизора цветен съглеждам брадат Арафат,
смутно хваща се за автомата небръснат Бейрут.
Засега е без нас, тоест с нас е, но вдън засега,
но започна – простреляни има и търсим врага.
Не е апокалипсис все още, в далечния лес
туй е мирен процес – той е вече световен процес.
Аз се боря да има безядрени зони хей там
на Таити или в Антарктида, за грижи в живота
към пушачи и пиещи – всякакви доводи знам
и до събота аз съм съгласен дори да работя.
Няма Бог – може би изморен съм от стръмни била.
И с неправдите си изхабеният свят е прекрасен –
от божествени пролети, дяволски женски тела
до тържествени песни и нравоучителни басни.
Всичко живо, което се движи в житейския слог
и на лакти пълзи, към небето възбудено стене,
през живота си кратък поне няма нужда от Бог.
А от нас се нуждае то – смъртно и въоръжено.
Пак приемникът включен е и интернет е следен –
проследявайки сводки и спам с новините злощастни,
редактирам по мяра причастия, деепричастия.
Дядо няма го. Татко е стар. Време няма за мен.
Ударения
АПРИЛСКО
Аз за се́бе си ка́зах, сега́ – мо́йте ре́чи за Бо́га.
Да, рели́гията за наро́да е о́пиум, зна́я.
В по-преди́шна страна́, май в четвъ́рти клас, в кла́сната ста́я
деклами́рах аз атеисти́чните си моноло́зи.
И пока́звах албу́ми с портре́ти на Бру́но и Бра́ге,
за чове́коподо́бни гори́ли разка́звах дори́...
Дя́до хи́ч не се съ́рдеше, с ма́рки добри́ ме дари́
и за ви́хри вражде́бни ми пе́еше в на́ште игри́.
Не оти́дох на гро́ба му, вре́мето дя́до ми скри́.
Вме́сто ту́й над прое́кта си ди́пломен дъ́лго заля́гах.
Ня́ма Бо́г. Не че пре́чил би то́й на добри́я чове́к.
За безсмъ́ртие ми́слех, от ма́ма зага́тнато в де́тство –
ка́зват, и́мало ха́пчета, гъ́лташ и жи́в си вове́к...
И за о́бщото разоръжа́ване и́мало ле́к –
аз и са́м бих погъ́лнал без сра́м чудоде́йното сре́дство.
Ала ха́пчета ня́ма. И ня́ма да изобретя́т.
И́ма ку́бче на Ру́бик, кипе́жи и вся́какъв сму́т.
В телеви́зора цве́тен съгле́ждам брада́т Арафа́т,
сму́тно хва́шта се за автома́та небръ́снат Бейру́т.
Засега́ е без на́с, тоест с на́с е, но вдъ́н засега́,
но запо́чна – простре́ляни и́ма и тъ́рсим врага́.
Не́ е апокали́псис все о́ште, в дале́чния ле́с
туй е ми́рен проце́с – той е ве́че свето́вен проце́с.
Аз се бо́ря да и́ма безя́дрени зо́ни хей та́м
на Таи́ти или́ в Антаркти́да, за гри́жи в живо́та
към пуша́чи и пи́ешти – вся́какви до́води зна́м
и до съ́бота аз съм съгла́сен дори́ да рабо́тя.
Ня́ма Бо́г – мо́же би́ изморе́н съм от стръ́мни била́.
И с непра́вдите си изхабе́ният свя́т е прекра́сен –
от боже́ствени про́лети, дя́волски же́нски тела́
до търже́ствени пе́сни и нравоучи́телни ба́сни.
Вси́чко жи́во, кое́то се дви́жи в жите́йския сло́г
и на ла́кти пълзи́, към небе́то възбу́дено сте́не,
през живо́та си кра́тък поне́ ня́ма ну́жда от Бо́г.
А от на́с се нужда́е то – смъ́ртно и въоръже́но.
Пак прие́мникът вклю́чен е и интерне́т е следе́н –
проследя́вайки сво́дки и спа́м с новини́те злошта́стни,
редакти́рам по мя́ра прича́стия, де́еприча́стия.
Дя́до ня́ма го. Та́тко е ста́р. Вре́ме ня́ма за ме́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Бяльский
АПРЕЛЬСКОЕ
О себе я сказал, а теперь – мои речи о Боге.
Да, конечно, – религия, опиум, знаю, согласен.
Я еще в позапрошлой стране, не в четвёртом ли классе,
декламировал атеистические монологи.
И показывал книги с портретами Бруно и Браге,
и рассказывал про человекообразных горилл...
Дед ничуть не сердился, старинные марки дарил,
и про вихри враждебные пел, „подрастёшь...” говорил.
Я на похороны не слетал, телеграммку отбил.
За дипломным проектом в своей отсиделся общаге.
Бога нет. И не то чтобы очень мешал он, отнюдь.
Отмечтав о бессмертии, мамой обещанном в детстве, –
мол, таблетки придумают, стоит одну лишь глотнуть...
и о разоруженье всеобщем – ряды, мол, сомкнуть, –
я и сам бы не прочь утонуть в чудодейственном средстве.
Но таблеток не изобрели. И не изобретут.
Кубик Рубика – да, аэробика – да, нарасхват.
И хватается за автомат бородатый Бейрут,
и в цветном телевизоре снова небрит Арафат.
И покуда не нас, то есть нас, но покуда не в нос,
но уже началось – и навылет уже, и на снос.
Нет, не тот апокалипсис, нет, но чем далее в лес,
этот мирный процесс – он уже и всемирный процесс.
Нет, я не возражаю ни против безъядерных зон
на Таити или в Антарктиде, ни против заботы
о курящих и пьющих – любой принимаю резон
и работать согласен хоть все до единой субботы.
Бога нет – может быть, и устал, но своё отпотел.
И сработанный мир – хоть и несправедлив, но прекрасен
от божественных вёсен и дьявольски женственных тел
до торжественных песен и нравоучительных басен.
И опасен – ведь то, что теперь возбужденно плывёт,
по-пластунски ползёт и на небо глядит раздражённо,
не нуждается в Боге нисколько, поскольку живёт.
И нуждается в нас – ибо смертно и вооружённо.
Оставляя приёмник включённым, входя в интернет –
пробегая по сводкам едва ли последних злосчастий,
редактирую меру причастий и деепричастий.
Деда нет. И отец мой состарился. Времени – нет.
1986-2003 г.
---------------
Руският поет и преводач Игор Бялски (Игорь Аронович Бяльский) е роден на 21 декември 1949 г. в гр. Черновци в Украйна. Завършва Пермския политехнически институт (1971 г.). От 1966 до 1978 г. пише текстове и музика за песни, след което се отдава предимно на поезията. Работи като преподавател по философия, инженер в изчислителни центрове, консултант към творчески съюзи и журналист. Организатор е на ташкентския Клуб на самодейната песен (1975 г.) и на чимганския Фестивал на авторската песен (1977-1989 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1987 г.). През 1990 г. емигрира в Израел. Публикува стихове и поетични преводи в издания като „Континент”, „Интерпоэзия” и др. Съосновател (1999 г.) и главен редактор е на сп. „Иерусалимский журнал” – издание за съвременна израелска литература на руски език. Води семинари по майсторски поетичен превод, организира литературни вечери. Негови стихове са включени в антологиите „Строфы века”, „Освобождённый Улисс”, „Авторская песня”, „Русская поэзия ХХI века” и др. Автор е на стихосбирките „Города и горы” (1986 г.), „Яблони на проспекте” (1986 г.), „Времена города” (1988 г.), „На свободную тему” (1996 г.) и „На улицу Хеврон” (2016 г.). Живее в гр. Текоа близо до Ерусалим, Израел.